По пътя към нашите герои от миналото ние изживяваме случки и събития, които ни радват, натъжават, често насърчават и изобщо.... ни променят.
НАРОДНА ПЕСЕН ОТ 1916 ОТ ИЗВОРА
По време на подготовката за международния военно-исторически фестивал "Добричката епопея 1916-2016" се запознах с г-жа Пенка Ташева. Тя ми разказа, че помни от детските си години и изпя народна песен от нейния край народна песен, посветена на младо момче, загинало по време на 3 дневните боеве край гр.Добрич 05-07 септември 1916г., които боеве представихме на фестивала.
Госпожа Ташева е слушала като дете песента от своята баба и я запомнила дословно, но името на песента не се знае. Желанието й е ако наследници от рода на загиналия войник, за когото се пее в песента-Слави от с. Каралез, днешно Царевец, я чуят, да се свържат с нея или с мен, за да научим подробности за съдбата на момчето и на самата песен. |
During the international military history festival "Dobrich Epopee 1916-2016", I met Mrs Penka Tasheva, she told me about a song, she heard by her grandmother. The song is dedicated to a young bulgarian soldier from village Karalez,/Tcarevez/, his name was Slavi, who died in the fights next to Dobrich 1916, wich fights we reenacted during the fest. Mrs Tasheva remembers the song, but she does not know its name. Her wish is relatives of the boy, from the song, to contact her or me and to tell us more about the destiny of the young boy and of the song too.
|
ДВЕ ОТ СЪБИТИЯТА ОТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИЯ ФЕСТИВАЛ "ФУНДАТА 2012", РУМЪНИЯ
КОГАТО ГЕРОИЗМЪТ
ОТ МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО СЕ ПРЕПЛИТАТ
КОГАТО ГЕРОИЗМЪТ
ОТ МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО СЕ ПРЕПЛИТАТ
Когато настъпи третия ден от нашето пребиваване в гр.Фундата, Румъния, ние закрачихме бодро към "бойното поле" с грейнали лица и искрящи очи от мисълта за предстоящата възстановка. Въоръжени до зъби със шашки, кинжали, и без да забравяме торбите с шеги и закачки заехме своите места и трепетно зачакахме напътствията на командващите, попивахме всяка дума от описанието на бойните действия, откъде трябва да минем, какво трябва да направим и какво се очаква от нас. В главите ни се разиграваха вече бъдещите сцени и пропъждахме мислите, "Ами сега, да не взема се изложа....".
Започнаха репетициите. Падахме, ставахме, зареждахме оръжието, стреляхме, някои от нас уж паднаха ранени, изиграха го на няколко пъти, за да се получи по-достоверно. Уговорихме си и една мед. сестричка от чешкия лагер да се притече и да окаже помощ на уж ранен войник. Огледахме къде са поставени мините, успокоихме се, че са далеч, посвикнахме с обстановката, с разположението на "врага" и откъде да го очакваме.
Чухме сигнала за "Начало" и полетяхме пред критичния поглед на публиката. Всичко се развиваваше така както го очаквахме, атакувахме, отстъпвахме, до момента в който забелязахме, че т.нар. "вражески войски" ги нямаше на техните позиции, чувахме само неистовите крясъци "Докторе! Докторе!", оглеждахме се, като че ли това го нямаше в предварителния сценарий. Осъзнахме, че възстановката е прекратена, краят й остана отворен, защото се оказа, че в действителност, не на игра е станал пътен инцидент, който изискваше спешна животоспасяваща медицинска намеса.
Д-р Добрев захвърли пушката, осъзнал, че именно към него са били отправени виковете, втурна се, видя пострадалия. Другият ни медик също бързо разбра, че вече не на ужким някой има нужда от помощ, също метна пушката и с ранен крак се забърза напред, беше си го навехнал по време на репетициите. Оказа се, че до идването на линейката ще изминат поне 30 минути, защото гр. Бран е на 25 км разстояние, а теренът бе планински. Още един реконструктор от казашката ни група, една фина дама, се промъкна из тълпата и след части от секундата вече подаваше бинтове и търсеше шини за ранения.
Мен ме издърпаха, не успях да стигна до лекарите, но успях да видя хладнокръвието, с което те реагираха на ситуацията. Поставиха необходимите лекарства на изпадналия в шок човек. Видях невероятният синхрон, който някак от самосебе си се създаде между тях и хората, които се опитваха да помогнат. Д-р Добрев даваше наставления, д-р Стефанов превеждаше на инностранната купчина от помагачи. Пострадалият излезе от шока, кръвозагубата му бе овладяна, пристигнаха парамедиците с линейката, бяха им дадени бързи разяснения за ситуацията. Останалите от участниците във възстановката, по сигнал на един от нас организирахме кордон, с цел да спестим на любопитните камери да си правят екзотични репортажи от чуждата болка.
Всичко приключи, но остана спомена и остана признанието към смелите и можещите. Вечерта те бяха достойно наградени с грамоти и медали, и с дългонестихващи аплодисменти от станалата на крака публика.
Д-р Добрев захвърли пушката, осъзнал, че именно към него са били отправени виковете, втурна се, видя пострадалия. Другият ни медик също бързо разбра, че вече не на ужким някой има нужда от помощ, също метна пушката и с ранен крак се забърза напред, беше си го навехнал по време на репетициите. Оказа се, че до идването на линейката ще изминат поне 30 минути, защото гр. Бран е на 25 км разстояние, а теренът бе планински. Още един реконструктор от казашката ни група, една фина дама, се промъкна из тълпата и след части от секундата вече подаваше бинтове и търсеше шини за ранения.
Мен ме издърпаха, не успях да стигна до лекарите, но успях да видя хладнокръвието, с което те реагираха на ситуацията. Поставиха необходимите лекарства на изпадналия в шок човек. Видях невероятният синхрон, който някак от самосебе си се създаде между тях и хората, които се опитваха да помогнат. Д-р Добрев даваше наставления, д-р Стефанов превеждаше на инностранната купчина от помагачи. Пострадалият излезе от шока, кръвозагубата му бе овладяна, пристигнаха парамедиците с линейката, бяха им дадени бързи разяснения за ситуацията. Останалите от участниците във възстановката, по сигнал на един от нас организирахме кордон, с цел да спестим на любопитните камери да си правят екзотични репортажи от чуждата болка.
Всичко приключи, но остана спомена и остана признанието към смелите и можещите. Вечерта те бяха достойно наградени с грамоти и медали, и с дългонестихващи аплодисменти от станалата на крака публика.
НАУЧИХМЕ ЛИ СЕ ДА ТАНЦУВАМЕ ИЛИ ПО-СКОРО ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАМЕ
Тук ще оставя преди всичко кадрите сами да говорят. Приятно гледане!
Ето какво още може д-р Добрев...
Ето какво можем и доколко.....
И един специален поздрав към всички участници, които бяха така прехласнати по това, което ставаше на сцената....! Ех, колко му трябва на войника!!! Специални благодарности на Миленка, за това че не пропусна този момент!
Повече снимков материал от фестивала може да се види в сайта на "46-и Пехотен Добрички Полк".